Има хора, които се раждат със силна воля и постигат всичко, което си поставят за цел. Повечето хора, обаче, сме от тези индивиди, които имат проблем с волята. Но какво означава воля? Желязна дисциплина? Амбиция и сила, които постигат всяка цел? Това са въпросите, които ще разгледам в този материал.

От гледна точка на обикновения човек, даоските практики са абсолютно безсмислени, защото са безполезни и непрактични. В своята същност и предназначение, те не носят никаква полза: не осигуряват покрив над главата, нито храна на масата; не носят пари, нито слава; не изпълняват желания, няма да задоволят нуждата от любов и сигурност по познатите и общоприети начини.

Все пак, като обикновен човек, който проявява интерес към тези практики, се опитвам да им придам някакъв контекст, за да мога да ги разбера, като ясно съзнавам, че конкретните предназначения като „здраве“, „радост“ и други, ще сменят своето значение с времето.

Темата с волята не прави изключение. Може да изглежда, че практика, свързана с волята, може да има съвсем конкретни и всекидневни ползи, но ситуацията е по-различна. Работата с волята/намерението няма за цел финансово благополучие или преследване на цели и желания, свързани с кариера или личен живот.

И въпреки това, по един почти неразбираем начин, волята води до подобряване и на тези сфери. Нещо като страничен ефект, чиято основна и далеч по-голяма цел е другаде.

През годините имах възможност да срещна както добри примери за прилагане на даоските принципи свързани с това, което на Запад наричаме „воля“, така и доста неприятни и тъжни примери.

Какво не е волята?

Ще дам съвсем кратки примери за това какво не е воля.

На първо място волята не е сляпо потискане. Нито е сляпо следване. Познавам човек, който загуби зъбите си в опит да се храни здравословно, според някакво външно разбиране. Подтисна силното си желание да консумира сладко.

Сладкия вкус е свързан с далака и носи усещане за сигурност у хора, които изпитват силни тревога и недоверие.

Потиска толкова дълго това силно свое желание, че накрая започна да консумира неконтролируемо захарни изделия. И последствията не закъсняха.

Познавам не един човек в духовните среди, който да е потискал своите сексуални желания. Прехвърлянето на тази подтисната енергия към други сфери е равнозначно на това да ти опадат зъбите.

Минавал съм през подобни състояния и мога да потвърдя, че колкото по-бързо човек ги осъзнае и преодолее, толкова по-добре за самия него. И определено всичко това няма връзка с волята.

На второ място волята не е амбиция. Да искаш толкова силно и болезнено нещо всъщност често води до потискане. Но също и до прекаляване, липса на всякаква мярка.

Като пример мога да дам неистовото желание за любов и взаимност, които често в духовните среди се прехвърлят като очаквания, които практиката да задоволи. Последствията са пагубни – унищожават всяка наченка на правилна практика и водят до една истерична духовност и показност.

На трето място волята не е умението да подчиняваш другите, за да ти изпълняват желанията. Мисля, че това се подразбира от само себе си и няма нужда от примери.

Какво е воля?

Ще дам един цитат, който обрисува нещата, без да се навлиза в някоя от горните крайности:

Волята не е мисъл, нито обект, нито желание. Воля е това, което може да накара човек да успее, когато мислите му казват, че е претърпял поражение. Тя действа въпреки самосъжалението.

Няма да навлизам в дълбоки теории и практики, които имат смисъл само в контекста на конкретна лична практика и са напълно безполезни за читател, който няма опит с тях.

На този етап ще приемем, че тялото е „съдът“, който побира волята. Или още една стъпка по-натам – тялото е източникът на волята.

Следващото твърдение е свързано с това, че волята може да се насочва и събира в тялото по начин, който да я концентрира и усилва.

Жена, която посещаваше даоските занимания, ми сподели веднъж, че толкова дълго искала да умре, че в крайна сметка тялото ѝ се разболяло.

Същият пример работи и в обратна насока! Разбира се, повечето хора се отдават много по-лесно на отрицателните си емоции до степен, че те реално да им повлияят на тялото и на живота. Ако се отдадем на положителните, резултатът ще е същият по сила.

Но не забравяйте – волята не е нито мисъл, нито желание.

Вселена, организирана около ядрото

Волята може да се натрупва в естествения център на тялото.

Защо имаме център на тялото и за какво служи той? Всяко нещо във вселената има център – такива са силите, които влияят на всяко едно ниво на организиране на материята/енергията. От атома, а най-вероятно и на още по-ниско ниво, та до галактиките с техните черни дупки, които ги удържат в едно цялo и най-вероятно – на още по-високо ниво.

Изводът, който можем да изведем е, че независимо за какъв център/ядро/ говорим, той е малък, изключително концентриран и държи цялостната структура в едно цяло.

Човекът е жива материя, която е изградена от атоми и молекули. Въпросът е дали живата материя има център, около който да се организира?

Както може да се разбере от горното видео, по-просто устроените прокариотни клетки нямат ядро, поне не проявено на материален план. Но в човешките клетки, както и клетките на растенията и животните, се наблюдава наличие на клетъчно ядро, както и на органели, които са като малки органи на клетката. В своето еволюционно развитие, живата материя също оформя материален център, около който да се развива.

Центърът на човека – волята, която ни държи в едно цяло

Човешкото тяло също има център, като този център не е нито в главата, нито е в сърцето. Да, те безспорно са важни, ще се върнем на тях по-късно. Центърът на тялото ни, както подсказва самото му име, се намира… ами в центъра ни (вижте схемата  по-долу):

BodyPlanes
Центърът на тялото ни е център на равновесието и на тежестта

Какво имам на това място? Отговорът е: тънките черва. Не изглежда като да е някакъв кой знае какъв важен център. Обаче науката открива, че тънките черва, които по своето нагъване наподобяват гънките на мозъка, в голяма степен представляват нашият втори мозък.

Д-р  Майкъл Гершон, анатом и клетъчен биолог, публикува книга, в която споделя своите наблюдения над невронната мрежа, която е разположена около тънките черва.

„Коремният мозък“ много прилича на мозъка в главата, само че невроните в него са по-малко и не образуват полукълба.

Двата мозъка са свързани помежду си. Учените смятат, че 90% от информацията за чувствата и усещанията вървят отдолу нагоре, а не обратното и само 1/10 от всички команди идват от главния мозък.

Когато главният се сблъска с опасност, незабавно започват да действат стресовите хормони, които настройват целия организъм или за борба, или за бягство, а под влиянието на тези хормони се възбуждат чувствителните нерви на стомаха.

Известният физиолог от Калифорнийския университет професор Емеран Майер е успял да докаже, че:

„нашият коремен мозък управлява много емоционални процеси. Нашите добри и лоши усещания не са просто интуиция. Те се базират на напълно реална основа, която е научно доказана. Нашият корем, както и главата, акумулира опита, придобит от човека в продължение на живота и го използва във всекидневната практика“.

Коремът, според мнението на американския физиолог Антонио Дамесио, има свои „соматични ориентири“, които ни дават представа за това как ще се чувстваме след взимането на едно или друго решение.

Дамесио предлага по-често да се „вслушваме“ в своя корем. За тази цел според него трябва да се отпуснем, да си представим, че взетото решение ни се харесва и да се запитаме: „Какво чувство възниква в мен? На мен ми е приятно, топло. Тогава всичко е наред. Коремът ми къркори – тогава е необходимо повишено внимание. А главата нека още веднъж да претегли всички „минуси“ и „плюсове“.

Учените разглеждат само физиологичната страна, която могат да изследват със своите уреди. Самонаблюдението и опита на даосите, разкрива една друга по-фина страна, която е свързана с енергията на тялото. И тази енергия се организира около енергиен център.

Центърът на тялото ни се намира в областта на пъпа и малко под него, вътре в самото тяло, вписан в триъгълника, образуван от пъпа, пубисната кост и зоната между 2-ри и 3-ти поясни прешлени, която се намира срещу пъпа и се нарича „врата на живота“(или на съдбата):

Център_Дантиен

Изглежда, че всички тела, за които стана дума по-горе, са кълбовидни или сферични, а човекът е с доста по-различна форма.

Не трябва да забравяме, че човекът е жив организъм, който генерира енергия: топлинна, ментална (вълните на мозъка), вибрационно-емоционална (честотата, с която вибрират главните плътни органи на тялото – сърце, далак/панкреас, бели дробове, бъбреци и черен дроб) и други.

Като всяко друго тяло в познатата ни вселена, тялото ни има „+“(положителни) и „-„(отрицателни) заредени краища, подобно на полюсите на Земята.

Златното яйце
Тялото е своеобразен център на цялата сфера около него, образувана от топлината, която излъчва, трептенията на клетките органите, емоциите, мислите – енергията на тялото.

Това е примерен модел на човека: от една страна е материалното тяло, което всички възприемаме чрез сетивата, а от друга е енергийната страна, която продължава извън ‘рамките’ на тялото.

Видно е че тази „топка“ има център и ос, подобно на всяка друга форма на организиране на материята/енергията. И центъра на тази топка е нашият център

За какво служи нашият център? Съвсем логично можем да очакваме, че щом атомите, които изграждат нашите клетки, имат център, който ги държи в едно цяло, то и центърът на човешкото тяло служи за същото нещо: да държи клетките на тялото в едно цяло.

В момента на смъртта, когато този център повече не съществува, защото вече липсва жизнена енергия, тялото започва да се разпада.

Можем да кажем, че държейки ни в едно цяло, нашият център е и център на живота ни. Той генерира огромна сцепителна сила, която удържа в едно цяло всичко това, което представлява един жив и чувстващ организъм, какъвто е човекът.

Трите съкровища: мястото на сърцето и ума

Заедно с нашия основен център (наречен от даосите „дантиен“ – в превод поле на еликсира), съществуват още два големи центъра в тялото, които органзират други жизненоважни дейности, възникнали през човешката еволюция.

Сърдечният център преобразува суровото гориво, каквото представлява наследствената енергия, в жизнена енергия. Горивото на бъбреците, нашата наследствена или сексуална енергия, също се трансформира в жизнена енергия, която използваме за да се движим и вършим всички дейности. Тази енергия усещаме като емоционална енергия, която произлиза от вибрацията на нашите работещи живи органи.

Мозъкът е седалището на ума. Той има способността да трансформира жизнената енергия в творческа. Дава ни способност да се учим, като преработваме натрупания опит. Също така има отношение към създаване на нови идеи, такива, които до сега не сме срещали.

Силата на волята и примери за нейното използване

И все пак, какво представлява волята и как можем да я използваме в живота ни?

За разлика от западния възглед, при който волята е в основата на дисциплината и служи за постигане на всички желания, преодоляване на пречки и събития, подчиняване на други хора… даоският възглед, така както го разбирам, набляга на естественото формиране на волята.

Няма насилие, а има съгласие и следване на обстоятелствата и силите в природата, които са много по-големи от нас.

Волята не е да ставате в 5 часа сутринта, да се обливате със студена вода, след което цял ден да се опитвате да подчинявате събитията на своите желания. Историята познава много хора с изключително силна воля, които не са били щастливи. В крайна сметка допри и те са се изморили и са се провалили в опитите си насила да се налагат на събитията.

Волята не е и онова „безусилно“ т.е. равно на мързел очакване, при което се надяваме на късмет, за да се случат нещата.

Може би е съчетание между умението да се следват събитията и правилно и навременно прилагане на усилие, за да се следват.

Не е хубаво да се дават лични примери, тъй като човек неусетно се превръща в духовен бранд. От друга страна личния опит е най-голямото доказателство за думите ни. Без да влизам в прекалени подробности, ще се опитам да споделя нещо.

Отне ми повече от 2 години целенасочена работа, за да променя възгледа си относно един семеен проблем. След това да имам търпението тази промяна да повлияе на хората, които са част от проблема и всеки сам да извърви своя път. Накрая, човекът, който е в център на проблема, да види, чрез промяната в околните, своята роля и своя проблем, който отказваше да признае. Става въпрос за алкохолна зависимост.

Това не става с насилие. Не може да се помогне на хора, които не искат да се променят.

Волята е това, което ни кара да успеем, когато умът ни казва, че сме се провалили. Спомняте си нали? Няма да ви казвам колко души ми казваха, че е късно да се действа, че няма да се получи, че нищо няма да се промени.

Трудно е, когато всички около вас ви казват, че нещо няма да се получи и е безсмислено да насочваш усилия в тази насока, да продължаваш да действаш с увереност.

Това е само един пример. Волята действа на много нива и в много ситуации. В моментите, когато хора, които са ви близки и на които държите ви казват, че не вървите в правилна посока и не подкрепят мечтите ви. Когато в работата ви не вярват във вашия проект или се опитват да ви пречат. Когато губите ориентир в личните си взаимоотношения и най-лесният вариант е да се отдадете на добре познатите и утвърдени модели на поведение – да се развикате, да се обидите и да се откажете.

Волята може много и най-важното в цялата картина е да се случва естествено  -един запас от енергия в тялото, един кубичен сантиметър шанс, който се активира в нужния момент и реагирате по възможно най-правилния начин, на който сте способни.

И тази воля може да се култивира, да се натрупва и да се развива.

Методът на събиране на волята: Обединяване на трите ума в един.

Защо ни е да обединяваме три области, които отговарят за три отделни и често противоречащи си една на друга области: тяло(телесна,наследствена енергия) <-> емоционална/жизнена енергия <-> ментална/духовна енергия? Точно заради противоречието и липсата на баланс и хармония между тях!

Трите съкровища_хаос
Умът, емоциите и тялото(сексуална енергия) често са в противоречие, а понякога и в открита война

Умът, който се фаворизира в западното общество е чудесен инструмент, но има своите ограничения.

Той не може да управлява емоциите. Колко пъти сте реагирали емоционално, въпреки, че логически сте знаели, че не трябва?

И това не е въпрос на контрол. Това са две различни енергии, които имат отделен начин на функциониране.

Умът не може да управлява емоциите, както и сексуалната енергия. Всеки знае как всякаква рационална мисъл изчезва, щом се разпали някоя от тези две енергии.

Вместо да човек да се раздвоява между тялото, емоциите и ума, той може да ги свърже, да ги накара да работят заедно. Вместо да има три отделни и противоречащи си енергии в тялото, ще има една обединена и пъти по-силна. Обединяването на трите енергии произвежда волята!

Практиката по центриране е много лесна.

Първото нещо е да се изправи гърба.

Следва усмихване с уста, с очи и с цялото лице. Вдишва се през очите и междувеждието (Ин Тан, „трето око“) външната усмивка към центъра на главата, където й се придава форма на топка от светлина.

Дъбокото вдишване активира хипофизата. Усещанията може да са различни: хлад, разширение, гъделичкане в междувеждието, виждане на ярка светлина…

Усещанията могат да са различни при това вдишване. Бавното и дълбоко вдишване изпълва целия нос и синусите. Особено горната част. При плитко дишане въздухът прелива носната кухина и не изпълва достатъчно добре горната ѝ част. Дълбокото и продължително вдишване активира областта между веждите и по-специално повлиява на хиповизата.

По централната линия на тялото, се издишва към центъра на тялото (дантиен).

По този начин се разтоварва рационалния ум и мозъкът си почива. Разтоварва се и емоционалния ум, а естественото коремно дишане разтоварва и физически сърцето, тъй като се явява като втора помпа за кръв.

Мислите и емоциите се насочват чрез издишането към центъра зад пъпа(дантиен) и там се обединяват с интуитивната ни енергия.

Ето и един от възможните отговори, които обясняват какво е медитация: това е състояние, при което мислите и емоциите са спокойни и заедно с интуицията ни дават отговори на различни житейски казуси, които поотделно не могат да намерят.

За центрирането може да се говори и пише много. Но както се казва: 10 грама практика са повече от тонове теория!

 „Високото се спуска, ниското се издига.“ –  Дао Дъ Дзин

Изпълнена в обратен ред, това е и последната практика, при която целият опит, знания и умения, натрупани в този живот, биват взети и поставени в особена енергийна „флашка“, наречена енергойно тяло, така че да бъдат запазени и в следващо прераждане да не се започва отначало. Разбира се, това е твърдение, което би следвало да се потвърди от личен опит, а не е въпрос на вяра или интелектуални умозаключения.

Това е само една от началните практики, които са част от цялостна система. В някои даоски линии и направления, центрирането или събирането на трите ума в един се е практикувало с години, преди да се премине към следващите практики.

Изпълнението е лесно и се научава след няколко пробвания. Същинската работа е умението да се работи със съзнанието, да се събира волята/енергията е центъра на тялото.

Когато трите ума се свалят надолу, това предизвиква движение нагоре – задвижва енергията по малкия небесен кръг (малката орбита), изпълва органите и жлезите с най-чистата и подхранваща енергия в тялото.

Преобразува сексуалната енергия в жизнена, а жизнената в творческа или духовна. Това поставя началото на вътрешната алхимия.

И усилва волята. Постоянството и редовната практика носят едно физическо усещане, че можете да разчитате на себе си. Това мотивира и отваря вратите към следващи практики. Безкрайни чудеса!

Коментари

comments