„Какъв смисъл има да знаем непотребни неща?“ –  Дон Хуан Матус

 

Отново ще напиша няколко думи по тая тема, от една страна, за да използвам енергията от скорошен разговор, а от друга, защото въпросът е „вечен“. Да кажем, че сме стигнали до момента в който сме осъзнали, че се въртим в затворения кръг „желания – страдание“ и сме решили, че ни е писнало да си отглеждаме нашите хубави проблеми. Сега идва въпросът „Как да премахнем страданията или поне да започнем да ги намаляваме и да отслабваме причините за тях?“

Условно да разделим причините за личните ни страдания на две:

1.  Формирани в най-ранно детство.

Тогава сме били безкритични и сме приемали всичко като 100% истина. Нашите родители са хора с недостатъци и, волно или неволно, са ги предават на своите деца. (Както и ние на нашите). Това са предразсъдъците и вярванията, които са така дълбоко вкоренени, че дори и в зряла възраст да ги открием и преодолеем интелектуално т.е. да разберем, че ги има и да разберем, че съществуват безкрайно много други възможности и варианти освен тях, рядко ги изкореняваме на практика. А повечето хора дори не се замислят, защото не съзнават, че дълбоко в тях има неща, които диктуват целия им живот и ги оставят без избор в много ситуации.

Примери: Баща ми е от отбор X и аз съм от него; майка ми ми „каза“ да избягвам прекалено космати или прекалено нежни мъже; Това е (полу) на майтап, разбира се, но омразата, изградена на предразсъдъци(религиозни, расови, полови и т.н.) е от този тип. Към тази група спадат и заучени реакции: примерно, ако някой ни обиди или приемем нечии думи или действия за обида, автоматично реагираме по заучен в крехка възраст начин, копиран от реакциите на близките ни хора.

Няма да влизам в подробности, който се интересува от темата, може да намери изчерпателни обяснения в съвременната психология. Мен не ме интересуват теории, а работещи методи.

2. Формирани по време на съзнателния ни живот

Психиката има своите защити и ние изтласкваме неща, с които в момента не можем да се справим или да понесем. Идеята е добра, но дефектът на цялата система е, че веднъж потънали, много от проблемите никога не излизат отново на светло, за да бъдат решени. Напротив, причинени от предразсъдъците, навиците и вярванията, те се добавят към тях и започват да причиняват допълнителна вреда.

Това е условно разделение, колкото да дадем на ума някаква структура. За нас няма значение как се класифицира един проблем или страдание, ако не можем да го разрешим. Същото важи и ако можем да го разрешим. Важното в случая е да знаем, че всички тези „скелети в гардероба“ и „слонове под килима“, изсмукват много от нашата енергия. С времето стават и още по-лакоми. Така се оказва, че в един момент човек започва да се грижи за своето страдание и когато няма проблеми да си ги създава, защото изпитва мазохистично удоволствие от това да страда. Всичко хубаво, „нека се вземат младите, щом се обичат“, но цялата работа завършва с болест, а с това страдат и околните. И като започне едно страдание, та „цяла неделя…“

За Дишане ветрило съм писал и друг път. Идеята да си върнем енергията, заключена в минали събития, да се освободим от причините за нашите страдания и да получим избор извън предразсъдъци, вярвания и навици, се среща във всяка практическа и работеща система за саморазвитие. При шамани от всички континенти, а от там предадена и различни по-съвременни форми на учения: йога, дао, будизъм и т.н. Дори съвсем новите и модерни парапсихологични методи, като рибърдинг и холотропно дишане, използват подобна идея. Практиките се различават, но целта е една.

Дишане ветрило го има като варианти в медитативните методи на Ошо, в йога капсулата на Сатянанда йога и другаде. Това, което ми допада обаче в този шамански метод е неговата простота и ефективност. Освен това, методът е щадящ, защото работи директно със съзнанието, което, както споменахме, има своите защити. Казано по друг начин, едва когато сме готови, тогава достигаме до най-дълбоко погребаните и най-болезнени наши травми.

Основното в практиката е да влезем в ситуацията. Не просто си я спомняме или да си я представяме, нито да си я фантазираме или анализираме, а да я изживяваме отново, но с една разлика – освен въвлечен участник, една час от нас е безпристрастен наблюдател. Затова е важно дишането да става коремно, за да сме центрирани. Освен това, енергията, която сме изразходили чрез конкретния ситуация, задвижвана от проблем или предразсъдък, се връща в тялото през пъпа, като повторно „раждане“ (както бебето се храни през пъпната връв, така и енергията се връща в тялото през него). Ако сме взели всичко пропиляно, под формата на емоции от дадена ситуация, тялото ще се затопли и се усеща едно специфично насищане в цялото тяло, чувство за пълнота. Понякога трябва доста време, докато изчистим едно страдание, породено от проблем, тъй като сме го формирали и затвърждавали с години.

Включването на Лечебните звуци и вътрешната усмивка помага допълнително, защото те директно трансформират отрицателните емоции в положителна енергия. Както и всички практики за вкореняване от Дао, защото физичексата стабилност дават психическа устойчивост, която може да се окаже решаваща, ако човек има да се справя с тежки и дълбоки проблеми (насилие в детството и подобни., примерно)

Ето един пример, който е просто за илюстрация. Да си представим човек, който не се разбира с родителите си. Той може да смята, че те са провалили живота му, а родителите му пък да го мислят за неблагодарен. Човекът трябва да започне с Дишане ветрило, чрез което да наблюдава вечер събитията от деня. По този начин тялото се учи на метода. Искам да подчертая дебело това: методът не е психологически, а телесен! Няма умствено анализиране, няма заключения, няма изводи. Трудно е да не се поддадем на тях, но ако се центрираме в пъпа (втория „мозък“), тогава мислите утихват и ние просто наблюдаваме ситуацията такава, каквато е била, в това число и собственото ни субективно разбиране за нея. Нашата интуиция, воля, намерение или „И“, както я наричат даосите, знае без да участват Ума и Егото.
След като тялото усвои метода и започне ефективно да осъзнава ситуациите от изминалия ден, тогава нашият практикуващ може да се потопи в миналото. За рационалните хора е добре да направят списък с хора от миналото, които са срещнали. Но и без него може да се мине, стига човекът да успее да се центрира. Тогава намерението ни само навръзва събитията и хората, като прави поредици от случки, които ясно показват развитието на нашето страдание/проблем и ни водят към неговия първоизточник.

За хората, които практикуват даоските сексуални методи и активно работят с половата си енергия, голям тласък би представлявал преглед на сексуалния им опит. В сексуалния ни живот има огромно количество затворена енергия, надежди, разочарования. Отработването на тези проблеми би ни дало на разположение голям запас от енергия, който да ползваме като буфер при по-нататъшното дълбоко гмуркане в личните ни „лайна“. Който се е съдирал от рев, без да може да си поеме въздух, ще ме разбере за какво говоря. В такъв момент никой не отказва малко „неведома помощ“, сила, която сме спестили и ни идва „дюшеш“. Предпазва от тежки депресии и други зеленчукоподобни състояния. Да можем да се пошегуваме в такъв момент е безценно. Затова и практикуваме вътрешната усмивка, а в загрявакта в началото на заниманията правим и „упражнението на ученика“ – вибрационния смях в пъпа и сърдечния център – учим се да се смеем когато най-малко имаме желание за това, но пък имаме най-голяма нужда.
Въобще, методите в една система са навързани с оглед на директно приложение, още от първата практика. Не вярвам на „махане на ръце“ или на „жумене с очи“, които ни правят да изглеждаме красиво-духовни, ама резултати ще има след 20 години. Животът е твърде кратък, за да го пропиляваме в глупости и накрая да свършим болни, депресирани и обидени на целия свят.

Разбира се, всичко описано до тук изисква време и усилия, дори дисциплина за най-трудните моменти. Не можем да премахнем страдания, които сме отглеждали с години, дълбоко насадени предразсъдъци и навици, с няколко седмична практика. Обаче е достатъчно да дадем шанс на методите и да видим, че работят за нас. Мотивацията идва от реалните резултати. Досега не съм видял истински мотивиран човек от самозалъгване, или пък от вяра в чужд опит и прочетено някъде си. Тяло знае, това е голяма сила, която шаманите са открили. Ако оставим телата си да действат и ще се учудим на резултатите.

Има още много неща, които могат да се кажат, но единствено могат да се научат чрез практика.

„Практика всеки ден, без значение какво се случва“ – Рентао

 

 

 

Коментари

comments