На пръв поглед общуването и взаимодействието с другите хора няма много общо с практиката на Желязната ризница. Тази практика идва от бойните изкуства и основната й цел, с която е практикувана е заздравяване на тялото и възможност за понасяне на тежки удари. Като част от системата на даоските практики, целта е разширена – укрепване на здравето и тялото, което да служи като котва при медитативните практики. Известно е, че физическото тяло поддържа остротата на нашето ежедневно внимание, способност за концентрация на ума, вдъхновение и творчески потенциал.

От гледна точка на общуването, нанасящите ни най-голям стрес ситуации са конфликтните, при които отрицателните емоции вземат връх и остават в нас далеч след като самото събитие е приключило. Как да се справяме с тези ситуации и да не допускаме появата на тези силни емоции още в зародиш? Преди да мина към същината, трябва да спомена, че преди това практикуващият даоски практики трябва да е овладял практиките на Вътрешната усмивка, Лечебните звуци и Микро-космическата орбита. Първите две практики служат за намаляване и трансформиране на стреса след като дадено събитие вече се е случило. По този начин имаме на разположение повече енергия, с която да започнем да работим и върху моделите си на поведение, които се включват автоматично при общуване т.е. нашите заучени реакции на агресия, обида, подигравки и т.н. Микро-космическата орбита пък е част от изпълнението на самата практика на Желязната ризница.

Желязна ризница с артньор

В Желязната ризница има част, която е практика с партньор, чрез която да тестваме доколко сме центрирани и стабилни. На пръв поглед, това е умение, свързано с гъвкавост, сила и устойчивост на тялото. Но ние сме свързана система, което прави възможно, чрез изучаването и тестването на определени практики, да повлияваме и променяме нашите нагласи и модели на реакция. Нека си представим, че на картинката по-горе виждаме вербално общуване между двама души. Единият е агресивен и ни натиска, като се опитва да наложи своята воля и да ни накара да направим нещо, което не искаме – да му се подчиним, да не му пречим или да направим нещо, което не ни допада.
В живота не винаги можем да бягаме. Представете си, че това е вашият шеф, ваш близък или дори неперсонално стечение на обстоятелствата, срещу което пък съвсем не можем да се борим.

Обикновено реакциите на втората страна, притискания човек, са две възможни: 1) Да се бори 2) Да бяга
Както казах по горе, не винаги можем да бягаме, а в случая с борбата винаги има вариант да ни смачка по-голяма сила. Но дори и ние да сме по-силни, натрупването на много излишни битки изморява и изтощава…

Има и един трети вариант, който ни дава много повече вътрешна свобода: да пропуснем силата през нас. Погледнете пак картинката по-горе. Притисканият човек отвежда към земята силата на „агресора“ и използва Земята като опора, като единствено е подредил тялото си в силна позиция – кости, стави, сухожилия и мускули – в едно цяло. Поддържането на силна позиция изисква много малко усилие от наша страна, защото го разпределя между всички наши съставни части. Освен това, ние ползваме не нашата собствена сила, а тази на Земята.

Сега да видим всичко това от гледна точка на общуването. Първо, трябва да имаме силна позиция. Това означава да сме центрирани, което се учи още в началото на практиката, чрез обединяването на трите ни ума – рационален, емоционален и интуитивен. По този начин психиката ни става едно цяло и не се борим само с емоции или само с логика. Както се казвам, действаме с бистър ум. По-трудно се поддаваме на емоциите, на манипулация. Но това е само част от начина на общуване. Следва умението да не задържаме чуждите емоции(силата на този, който ни притиска) в нас и това да разпалва нашите отрицателни емоции, с които да трябва да се борим в последствие и тази борба ни изтощава допълнително. Това се учи чрез практиката с партньор. Почнете да бутате някого, дори и той да знае, че е просто тренировъчен метод и той веднага реагира според своите вътрешни модели: или бяга, или започва да се бори.

Желязната ризница ни учи как да провеждаме външния натиск, така че да не го задържаме в нас. В момента, в който се стегнем, ние ставаме уязвими, защото нарушаваме силната си позиция. Нашият събеседник има за какво да се захване. Така, чрез практикуването на няколко позиции на тялото и чрез работа с партньор (за препоръчване е да практикуваме с различни партьори), ние се учим не само как да сме физически устойчиви и здрави, а и виждаме какви са нашите модели и реакции, учим се да ги променяме. Променяме реакцията си от бягство или борба към провеждане и центриране. На следване и не-прилепване. На ясен поглед и стабилна психика. Учим се как да познаваме хората още при първото ни общуване с тях. Приложенията на метода е многостранен, както са и всички даоски методи.

Обичам да давам примери от моя личен опит, защото те илюстрират приложимостта на практиките директно в живота. Когато работех като търговец, често прилагах умерен натиск срещу клиенти или потенциални партньори. Повечето веднага показваха от кой тип хора са. Някои дори се засягаха и ми споделяха полезна за мен информация. Разбира се, това е възможно най-лошия пример, който може да се даде. Целта на практиката не е да манипулираме хората, като изучаваме слабите им страни. Затова ще дам и възможно най-добрият пример: в ежедневието практиката е средство за себепознание. Трябва да се познаваме добре, да се тестваме, да разбираме своите граници, слабите си места, реакции, предразсъдъци, модели на поведение. Това са нещата, които ни пречат да живеем щастливо, в частност са фактор при общуването.

Надявам се, че съм успял да предам идеята, че една съвсем проста практика с партньор, може да ни научи на много неща. Всичко описано по-горе изисква ежедневна практика, защото предразсъдъците и моделите на поведение са от нещата, които най-трудно се променят. Но след известно време, ако човек работи с търпение, радост и усмивка, вижда, че се получава. А това мотивира много.

Промяна = практика. С умуване и психологични теории не става. Пробвал съм, виждам го и при много хора, които интелектуално знаят много повече от мен. Причината е проста: знанието е част от рационалния ни ум, докато емоциите, моделите на поведение и предразсъдъците не са. Но всичко е част от тялото ни, затова чрез практики, човек може да повлиява и променя психиката. Даосите отдавна са разбрали, че тялото е първото съкровище и без него няма развитие, няма щастие, няма радост от живота…

Коментари

comments