Краят на август носи усещането на късен следобед в неделя, носещ аромат на море от щипка пясък на дъното на пътна чанта. Тази неизказана меланхолия е повод да напиша нещо по-различно за даоските практики. Нещо лично.

Трудно е да обясниш на човек без опит какво е жизнена енергия, онова, с което работим в Дао. Ако можех, щях да върна спомена за времето, когато всяко събуждане е било начало на приключение, когато всеки стол е бил (космически) кораб, масата – пещера, а пръчката – кон.  Всяко дърво е било предизвикателство…  и всеки е откривал живота. Онези мигове, преди да се разчупи печата на жизнеността и да превърне младостта в скука, сенилност и отегчение. В душевна старост. Това е жизнената енергия, която за мнозина е останала само спомен. За нея става дума.

За мен Дао е метод, чрез който да си върнеш способността да се изненадваш, отново да си изпълнен с любопитство. Да мечтаеш в движение. Едновременно да се страхуваш, но и да си изпълнен с тръпката от непознатото. Да може да помиришеш косата на любимия човек и това да те вдъхнови. Да се усмихваш сутрин, като се събуждаш. Въпреки трудните моменти, да може да си кажеш, че си щастлив. Да виждаш в промяната възможност, а в застоя – смърт. И всичко това да е начин на живот, а не нещо красиво, което си прочел някъде или за което мечтаеш вечер, преди да се отнесеш.

Каква е цената? Нещо, което все по-малко хора са склонни да платят – лично усилие. Синдромът на дистанционното, на „един клик разстояние с мишката“, обещанията за лесен и бърз успех, превръщат всичко казано по-горе в далечна мечта. Утринна роса, която изчезва под лъчите на неумолимото всекидневие. Все повече хора искат някой да ги вдъхнови, да ги води за ръка, да живее вместо тях. Бай Брадър на реалността. Клюкарско наблюдаване на чуждия „успех“, желанието да си платиш, за да те научат да си „успешен“. То е като да имаш главоболие и някой красив и уверен човек да ти повтаря името на лекарството, което ще ти помогне. Всички искат да са успешни, млади и красиви. И всички се скъсват да говорят за това. За момент мечтите припламват като комар налетял на газов фенер.

Даоските практики са естествени, а не лесни. Искат усилие, постоянство и дисциплина. Изискват ученик, който да притежава интелект, способност да разсъждава и смелост да пробва, да излезе от зоната си на комфорт. Изискват много работа – точно толкова време и усилия, които всеки е положил, за да пропилее своята жизненост и да загуби своите младост и способност да се радва на живота. А младостта не е само във възрастта…

Даоските практики са индивидуален път, по който всеки сам върви. Няма „ремаркета“, невъзможно е да си на буксир. Но практикуваме в група, за да се учим по-бързо от грешките и успехите си. Споделяме опит.

…до такива мисли води лятната тъга в края на лятото.  И поздрав:

Коментари

comments