(Без тайни) Безсмъртието
януари 29, 2015
Шестте лечебни звука
февруари 23, 2015

Вътрешна усмивка

Вътрешната усмивка е основният метод в даоските практики за насочване на вниманието. На вътрешната усмивка ще гледаме не като на практика за начинаещи, а на основополагаща практика, върху която се гради всичко останало в системата. Вътрешната усмивка се използва във всяка друга даоска практика.

 

Външен и вътрешен поглед

Външният поглед е нашето зрение – такова, каквото го познаваме и използваме докато сме будни. Намерението ни използва очите, за да фокусираме вниманието върху заобикалящата среда и да получаваме информация от нея, която да се преработва от мозъка. С времето сме се научили да хвърляме само бегли погледи наоколо, за да съберем нужния минимум от информация, като останалата картина се изгражда от ума ни.

Вътрешният поглед също е нещо, което използваме, но му обръщаме много малко внимание. Поглеждаме навътре, когато искаме да разберем как се чувстваме, телесно и емоционално. Но тук, дори повече от външния поглед, умът заменя тази безпристрастна оценка с мисли и фантазии.

Вътрешният поглед е умението да насочим своето внимание навътре и да наблюдаваме безпристрастно, без да се опитваме да оценяваме или да мислим за усещанията си. Просто усещаме. Добре би било да затворим очи, за да не се разсейваме от събитията около нас.

Упражнение за развиване на вътрешния поглед: Затворете очи и последователно докосвайте с пръсти от двете ръце различни части на тялото. Препоръчвам ви да започнете с части на тялото, които са чувствителни и често докосваме, като части от лицето и торса. Постепенно преминете към допир на части, които по-рядко докосвате: върха на носа, меката част на ушите, коленете и т.н. Целта на упражнението е чрез докосването да усетите как насочвате вниманието си към съответните зони от тялото. След това опитайте да усетите тези зони, без да ги докосвате. Не е толкова трудно, тялото ни е опасано с нервни вериги, които следят за неговото състояние. Можете да насочите и да усетите всяка част на своето тяло.

Сега поставете ръце на гърдите и усетете ударите на сърцето. Имаме вграден механизъм, който заглушава шума от биенето на сърцето. Сега се опитайте да усетите областта от гърдите, където се намира сърцето. Как я усещате? Има ли напрежение? Някои хора установяват, че усещат голяма тежест, за която не са си давали сметка. Това е товарът на грижите и стреса. Вдишайте няколко пъти и усетете как гърдите се повдигат и спадат, усетете белите си дробове. Насочете вниманието си към тях. Какво усещате? Често се случва хората, които за пръв път отделят такова внимание към тялото си, да установят, че дишат твърде плитко и дори няколко по-дълбоки вдишвания ги изморяват и карат да се задъхат. Ние сме толкова цивилизовани, че забравяме как да дишаме естествено!  Даосите могат да усетят всеки орган и всяка част от тялото си. Първата полза от този процес на опознаване е да знаем в какво състояние се намира тялото ни, къде има напрежение, къде има проблем. Много хора не обръщат внимание на тази информация, която тялото ни изпраща. Игнорират я, докато живеят в мними проблеми, мисли и тревоги. Докато стане прекалено късно и вече не могат да я игнорират, защото малкият проблем се е превърнал в болест и болката не може да се пренебрегва вече. С времето и практиката, вие ще се научите да усещате цялото си тяло, вътрешните органи и да разпознавате какво иска да ви каже то. Това е началото на процеса по истинско опознаване, изразен в „Познай себе си“ или въпроса „Кой съм аз?“.

Външна и вътрешна усмивка

Усмивката е нещо, с което се раждаме. Тя е израз на едно от най-естествените човешки състояния: радостта. Външната усмивка е израз на радостта. Когато човек е радостен, усеща лекота и щастие. В такова състояние тялото работи оптимално добре, отсъстват отрицателни емоции, липсват тежки мисли. Установено е, че усмивката е дотолкова естествена, дотолкова мозъкът е свикнал с нея, че само разтягането на мускулите на лицето в положение, в което се намират при усмивка, вече кара мозъка да отделя хормони на щастието.

Вътрешната усмивка е външна усмивка, която насочваме навътре. Много хора могат да попитат защо, та нали тя е израз на вътрешно състояние? Причините са няколко. Първата е, че с порастването хората забравят да се усмихват и го правят все по-рядко. Огледайте се около вас, в метрото, в автобуса, на улицата. Колко от лицата са усмихнати, изразяващи радост и щастие? Когато преподавам тази практика, много хора изпитват трудност да се усмихнат, с извинението, че нямат причина. Ние чакаме някой отвън да дойде и да промени нашето настроение, стратегия, която съвсем не е правилна и ни прави зависими от обстоятелствата. Втората причина е, че даосите са много практични хора. Така или иначе практиките са свързани с опознаване на вътрешната ни вселена, с работа с вниманието, което обхожда всички вътрешни органи, жлези, системи, та прикачането на усмивка към вниманието ще я разнесе буквално из цялото тяло. По този начин се откриват всички кътчета, в които са се загнездили напрежение и стрес. Вътрешната усмивка действа като душевен мехлем на тялото, ума и психиката.

Упражнение за усмихване: Отново поставете длани върху гърдите си. Усетете сърцето си и областта от гърдите, в която то се намира. Насочете вътрешния поглед към сърцето си и му се усмихнете, както се усмихвате на човек. За жените, които са преминали през чудото на бременността, това е като усмивката, която сте насочвали към растящия живот във вас. За всички останали, не се опитвайте да мислите какво трябва да усетите, а просто се усмихнете и насочете това чувство към гърдите. Тези от вас, които успеят, и имат напрежение в гърдите, ще въздъхнат с облекчение. Ако не се получи, издишайте, все едно ви „пада камък от сърцето“. Усмихвайте се и издишайте напрежението, тежестта, умората, грижите. Издишайте ги навън. Ще усетите разтоварване и облекчение. Издишването на емоциите се разширява в следващата практика: Шест лечебни звука. Не бързайте, научете се да се усмихвате, това много ще ви помогне естествено да прелеете в следващата практика и да разширите усмивката си чрез нея. Бъдете последователни, бавното учене е бързо учене!
Изпробвайте същата усмивка и върху белия дроб.

Практика на вътрешната усмивка по 3 маршрута в тялото. Вътрешната усмивка е като река, в която се вливат много притоци. Човек, който има опит с нея, ще ви каже, че след като сте се усмихнали на една част от тялото си, усмихването в следваща част е по-лесно, а по-следващата – още по-лесно. Като поток, който отприщва напрежението и го изтласква извън тялото. Може би сте го усетили, когато се усмихвахте в белия си дроб, след като се усмихвате в сърцето? Поради тая причина, а и за да тренираме устойчивостта на вътрешното ни внимание, практикуваме вътрешната усмивка като три линии или маршрути в тялото.

Началото е по един и същ начин и за трите маршрута: Седнете удобно и с изправен гръб или легнете по гръб върху равна и твърда повърхност. Отпуснете лицето и цялото тяло. Раздалечете ъгълчетата на устата в лека усмивка. Усмихнете се в очите, като леко и естествено раздалечите и техните ъгълчета. Истинската усмивка е в очите! Усмихнете се с цялото лице, както бебето на снимката, или като едно пролетно или лятно слънце.


Личен опит и препоръка: Използвайте слънцето като универсален пример за усмихване по съвсем практични причини. Някои учители препоръчват да си представим любим човек или място, на което сме били щастливи, но това крие своите рискове. Ами ако се скарате или разделите с този любим човек? Любимите места пък имат свойството да навяват копнеж и тъга по тях (Спомнете си песента „Хубава си моя горо„, в която гората навява тъга…) От опит мога да споделя, че слънцето е най-хубавият обект. А ако времето позволява и имате възможност, практиката на усмивката на слънце е много приятна и вдъхновяваща!


Ето и трите маршрута:

Първи маршрут: предна линия – вътрешни органи и жлези

  • Създайте усмивка на лицето като усмихнато слънце.
  • Вдишайте тази усмивка през очите и междувеждието в центъра на главата. Усмихнете се в цялата нервна система, изпълнете главата със златната (слънчева) светлина на усмивката. Или просто усетете как отпускате ума и мозъка и ги разтоварвате от постоянното напрежение, на което са подложени. Усетете как главата ви олеква. Усмивката повлиява епифизата и хипофизата.
  • Насочете усмивката към областта на врата. Усмихнете се на щитовидната жлеза и усетете как областта се отваря подобно на цвете, което разцъфва. Отпуснете и оставете напрежението от областта на шията да изтече от тялото ви като вода от напоена кухненска гъба.
  • Насочете усмивката надолу към гръдната кост и тимусната жлеза. Усмихнете се и усетете как областта разцъфва като второ цвете и освобождава напрежението от горната част на гърдите и раменния пояс.
  • Усмихнете се в сърцето и усетете как напрежението напуска областта, изтича от вас подобно на вода, а областта се разтваря, подобно на трето цвете. Усетете гърдите леки.
  • Насочете вътрешната усмивка към белите дробове. Изпълнете ги със светлината на усмивката със спокойствие. Усетете как дишането става леко и дълбоко.
  • Усмихнете се в черния дроб, областта в долната дясна част на гръдния кош, където са плаващите ребра. Усетете как напрежението от тази област напуска тялото ви подобно на вода, която отнася всякакви нечистотии, емоции, тежест, напрежение, стрес…
  • Усмихнете се в стомаха, далака и панкреаса и оставете всякакви тревоги да напуснат тялото. Изпълнете областта на левите плаващи ребра да се отпусне максимално. Усетете лекотата, която се появява вследствие на отпускането.
  • Насочете вниманието си и прикачената към него усмивка към надбъбречните жлези и бъбреците. Изпълнете ги с топлината и светлината на усмивката. Отпуснете целия стрес и умора от бъбреците и кръста.
  • Насочете вниманието си към половата област. Освободете се от всякакво напрежение, което често се загнездва в областта. Усетете радостта и силата на жизнената си енергия.
  • Придайте форма на перличка от светлина на усмивката си и приберете тази перла в центъра на корема, зад пъпа.

Втори маршрут: средна линия – храносмилателна система

  • След като сте създали усмивка върху лицето, както е посочено по-горе, вдишайте тази усмивка през очите и междувеждието в центъра на главата. Усетете как отпускате ума и мозъка и ги разтоварвате от постоянното напрежение, на което са подложени. Усетете как главата ви олеква.
  • Насочете усмивката към синусите и устната кухина. Усмихнете се на езика и създайте малко слюнка в устата си (ако сте легнали можете и да не създавате слюнка). Заредете слюнката с вътрешна усмивка.
  • Преглътнете слюнката внимателно и заедно с нея спуснете усмивката надолу по хранопровода като топка светлина, която го изчиства и смазва.
  • Усмихнете се в стомаха и го изпълнете с усмивка. Усетете как го успокоявате, а заредената с усмивка слюнка го балансира.
  • От стомаха преминете към дванадесетопръстника и тънките черва. Представете си вътрешната усмивка като човек, който се спуска по закрита водна пързалка. Усмихвайте се по пътя надолу и усетете дали има тежест или дискомфорт в тънките черва. Усмихвайте се и оставете напрежението от корема да излезе, изчистено от усмивката. Отпуснете цялата зона на корема и усетете как напрежението я напуска, подобно на вода. Слюнката оказва благотворно влияние върху храносмилателната система, а когато е заредена с усмивка, ефектът се усилва.
  • Краят на тънките черва е началото на дебелото черво. Опитайте се да усетите дали има газове, дали то не е препълнено. Минете с усмивка през всяка една извивка. Дебелото черво обикаля коремната кухина и когато е изпълнено с газове, създава дискомфорт в тялото, дори може да окаже влияние върху сърцето. Усмихнете се и оставете напрежението да напусне тялото ви като вода.
  • Пътешествието завършва в края на храносмилателната система. Съберете вътрешната усмивка и я складирайте като малка перла от светлина в центъра на корема, зад пъпа.

Редовното усмихване в храносмилателната система, комбинирано с поглъщането на заредена с усмивка слюнка, може значително да подобри и облекчи тази система. След началото на практиката може да има повече отделяне на газове и къркорене на червата. Това е процес по изчистване и балансиране. Усмихването и осъзнаването на храносмилателния тракт ще ви направи съзнателни и за храната, която консумирате, и начина, по който тя ви влияе. Няма универсална диета. Някои хора, които имат твърде слаб храносмилателен „огън“ и повече хлад плюс влага, ако се тъпчат със сурови храни, „фибри и витамини“, могат да получат точно обратния ефект: констипации, умора и раздразнителност. Това е само един пример, че наглед полезна храна може да ви подейства неблагоприятно, ако в момента не е подходяща за вас. Даоските практики развиват огромна съзнателност към тялото, както споменах по-горе. Даосите разчитат, че след като човек развие такава съзнателност, сам ще намира каква е най-подходящата за него храна и хранителен режим. Сляпото следване на външни правила, без да се съобразяват с моментното състояние и нужди на тялото, сезона от годината (примерно да ядете диня през зимата, която е студена и внася допълнителна влага) и други фактори, често води до проблеми.

Даоският начин на живот е осъзнатият и естествен начин на живот.

Трети маршрут: задна линия – централна нервна система

  • След като се усмихнете в лицето, вдишайте усмивката през очите и междувеждието в центъра на главата. Създайте топка от светлина, подобно на едно малко слънце от усмивки.
  • Разширете тази светлина и топлина из цялата глава. Усмихнете се последователно на лявото полукълбо и на дясното полукълбо.
  • Усмихнете се на предната част на главата, отпуснете слепоочията и напрежението в очите.
  • Усмихнете се в областта над ушите и върха на главата (фонтанела, „корона“)
  • Усмихнете се в тилната област, където е малкият мозък („нефритена възглавница“)
  • Оставете умората, главоболието, напрежението от главата да се изцедят като вода, като „суроватка от кисело мляко, което цедим в тензух“.
  • Усетете цялата глава лека, мислите – спокойни, умът – като спокойно езеро.
  • Усмихнете се във вратните прешлени и гръбначния мозък в тях и ги освободете прешлен по прешлен, отгоре надолу. Отпуснете вратните мускули, чието напрягане притиска кръвоносните съдове и нерви в областта. Оставете напрежението да изтече като вода.
  • Усмихнете се в гръдните прешлени, гръбначния мозък в тях, както и в нервите, които излизат от тази му част. Отпуснете гръдните прешлени прешлен по прешлен. Оставете напрежението да изтече като вода.
  • Усмихнете се в поясните прешлени, гръбначния мозък в тях, както и в нервите, които излизат от тази му част. Отпуснете прешлен по прешлен, отпуснете зоната на целия кръст. Оставете напрежението да изтече като вода.
  • Усмихнете се и отпуснете кръстната кост и тазовата област.
  • Усмихнете се в опашната кост.
  • Усмихнете се цялата нервна система и я усетете все едно свети като коледна елха: изпълнена с енергия и радост.
  • Съберете усмивката като перла от светлина и я поставете зад пъпа, в центъра на корема.

Постоянното напрягане на нервната система и държането ѝ в състояние на дистрес (отрицателен стрес) я изтощава изключително много. Усмихването в нея я кара да се отпусне, а оттам допълнително отпуска и цялото тяло. Вътрешната усмивка е идеална подготовка за медитативните практики, не само защото ни учи да боравим с вниманието, а защото премахва излишното съпротивление и жизнената енергия и вниманието текат свободно в тялото.

Практиката на Вътрешната усмивка е незаменима в края на деня за премахване на натрупания стрес, напрежение и психическа умора. Подготвя тялото за възстановяващ сън. Предлагам ви запис, който моята спътница Дияна записа за наша позната с онкологично заболяване. Това е вариант, който обединява трите линии и служи като цялостна практика за релаксация.


Предлагам ви и аудио запис, който можете да носите навсякъде с вас и да използвате в своята практика:
Аудио „Вътрешна усмивка“

Състрадателна усмивка

Състраданието не е само чувство и не е равно на емпатия. То събира в себе си всичко, което ни определя като хора. На първо място състраданието е разбиране, а не съжаление. Погрешно е да смятаме страха си да не изпаднем до положението на хората, които са в затруднение и на които помагаме, като състрадание. Състраданието не е самосъжаление, прикрито като емпатия. На следващо място, състраданието е сила. Но не само в метафоричен смисъл или пък разбирано като душевна сила, а енергия. Много енергия.  Естественото състрадание се появява, когато обединим земната Ин енергия, творческата сексуална енергия и горещата (слънчева) Ян енергия в сърдечния център:

Състрадателна усмивкаСъстраданието е естествено и истинско тогава и само тогава, когато е придружено с радост и безусловна любов. Скръбни и изсушени физиономии са признак на страдание, болка и на крайно изтощение, а не на състрадание. Само човек, който е радостен, може да изпитва състрадание и безусловна любов!

Практиката „Състрадателна усмивка“ е един от вариантите за изпълнение на вътрешната усмивка.

  1. Обедини трите ума в един. Активирай силата ум-очи-сърце и свали осъзнаването в златния център. Изпълни цялата следваща практика, докато си центриран.
  2. Активирай вътрешната усмивка: усмихни се в лицето, визуализирай малко слънце на около 20 см. пред затворените си очи (или лицето на човек, който те кара да се усмихваш).
  3. Вдишай усмивката през очите и я свали надолу към сърдечния център. Усмихни се в сърцето, визуализирай червена светлина, която обгръща цялата зона.
  4. Насочи осъзнаването си надолу и наляво, към далак-панкреас и обвий цялата зона с червена светлина. Усмихни се в далака и се свържи с всяка една клетка. Остави вътрешната усмивка да разтопи напрежението и стреса в цялата област и те да изтекат от теб. Събуди добродетелите на далака: честност, откритост. Обвий далака с жълта светлина. Вдишай добродетелите на далака в сърдечния център и остави една перла от тях там.
  5. Насочи осъзнаването си нагоре и настрани, към белите дробове. Обвий цялата зона с червена светлина. Усмихни се в белите дробове и се свържи с всяка една клетка. Остави вътрешната усмивка да разтопи напрежението и стреса в цялата област и те да изтекат от теб. Събуди добродетелите на белите дробове: смелост, справедливост. Обвий белите дробове с бяла светлина. Вдишай добродетелите на белите дробове в сърдечния център и остави една перла от тях там.
  6. Насочи осъзнаването си надолу и назад, към бъбреците. Обвий цялата зона с червена светлина. Усмихни се в бъбреците и се свържи с всяка една клетка. Остави вътрешната усмивка да разтопи напрежението и стреса в цялата област и те да изтекат от теб. Събуди добродетелите на бъбреците: нежност, спокойствие. Обвий бъбреците със синя светлина. Вдишай добродетелите на бъбреците в сърдечния център и остави една перла от тях там.
  7. Насочи осъзнаването си надолу и надясно, към черния дроб. Обвий цялата зона с червена светлина. Усмихни се в черния дроб и се свържи с всяка една клетка. Остави вътрешната усмивка да разтопи напрежението и стреса в цялата област и те да изтекат от теб. Събуди добродетелите на черния дроб: доброта, щедрост, прошка. Обвий черния дроб със зелена светлина. Вдишай добродетелите на черния дроб в сърдечния център и остави една перла от тях там.
  8. Насочи вътрешния поглед надолу и разбъркай събраните в сърцето добродетели. Усмихни се в сърцето и усети как добродетелите се смесват и образуват усещане на радост, безусловна любов и състрадание. Притисни долепени една към друга длани, за да отвориш сърдечния център. Усмихни се в цялото тяло, за да може силата на радостта, безусловната любов и състраданието да достигне до всяка една клетка на тялото ти.
  9. Дишай с цялото тяло. Изпълни тялото със златна светлина. Разшири осъзнаването си и зареди своята аура с радост, безусловна любов и състрадание. Свържи се с вселената и остани в състояние на цялостен покой.

 

След завършване на практиката, разтрий ръце и масажирай лицето си. Върни осъзнаването и енергията в пъпа чрез метода 36/24.

Редовната практика на вътрешната усмивка може да промени цялостното ти светоусещане и мироглед, така че да изпитваш повече радост от живота

Share on Facebook101Share on Google+0Tweet about this on Twitter

Коментари

comments