За много хора практиката е романтична в началото, но не след дълго тя става неприятно задължение и бреме. Често чувам като опасение следното: „Ако трябва да практикувам всяка практика с минимално препоръчително време, за да е ефективна, то ще се наложи да практикувам 24 часа в денонощието.“ Всеки, който познавам и се занимава с даоски практики е минал по тоя път.

Всяка практика има два етапа.

Първият етап е етапът на научаване на практиката. Той изисква да се отдели нужното време, за да може тялото и съзнанието да усвоят практиката. Този период изисква полагането на усилия, на ежедневна практика, на намиране на време за практиката. Даоските методи се учат само с практикуване. Личният опит е в основата на успеха. Хора, които много четат или много размишляват, но малко практикуват, няма да усвоят методите. Времето за усвояване на практиката е различно за всеки човек, но след определен период на ежедневна практика, нещата се случват, резултатите започват ясно да се усещат. Първият етап е да отделим специално внимание на конкретната практика, докато я научим.

Вторият етап на практиката е в нейното поддържане. След като една практика е вече научена, човек осъзнае нейната същност и започва да получава нейните резултати, то изпълнението на самата практика става много по-ефективно и отнема много по-малко време.

Ще дам пример с „Вътрешната усмивка“. В първия етап трябва да отделяме по 20 минути на ден за практика. Може да са 10 сутрин и 10 вечер. Може да са 4 пъти по 5 минути. Това зависи от конкретния човек, неговото предпочитание и всекидневен график. След известен период на практика, съзнанието свиква с изпълнението, прокарваме „пътечки“ в мозъка и дори само мисълта за Усмивката вече обръща вътрешното ни състояние.
Вторият етап е да започнем да практикуваме Усмивката в ежедневието. Возим се в метро, вместо да се дразним от околните, практикуваме усмивка; чакаме на опашка – практикуваме усмивка; в задръстване сме – усмивка. В ежедневието има толкова много пролуки, които можем да запълним с практика, вместо да се отдаваме на силни емоции и натрапливи мисли. По този начин вече не се налага да отделяме по 20 минути всеки ден само за „Вътрешната усмивка“, а я използваме при нужда от това да намалим напрежението, стреса и умората.

В нашия предстоящ курс подробно ще разясним сроковете за научаване на практиките, как можем да си оказваме подкрепа един на друг, за да ускорим процеса на учене и да го направим максимално ефективен.

Коментари

comments