Това е анкета към дипломна работа или някакво изследване. Мариела ми я даде и понеже ми се стори интересна, реших да я пусна и тук:

 

Анкетно проучване

 1.     Има ли и какви са разликите между двата термина „даоизъм“ и „таоизъм“ ?

Няма никакви разлики, отнасят се до едно и също нещо. Изписват се с „д“ и „т“, защото в Китай има различни наречия. „Дао“ идва през преводи от руски и отразява по-благозвучното произнасяне на този термин в славянските езици, докато „Тао“ се предпочита от западноевропейците, явно повече пасва на техния начин на говорене.

2.     От какво е породена приемствеността на българина към подобни философски учения – от чисто любопитство или в следствие на нейното разбиране – от потребност?

Любопитството е естествена човешка черта, както е естествен и стремежът ни към здраве, щастие и благоденствие. На Запад религията е превърната в институция и поради това съвременния човек е отдалечен от нея. Освен това, поради исторически особености, най-практичните неща в християнството не се предлагат на обикновения човек. И не на последно място, на Запад разглеждаме разума и чувствата, религията и науката като двойки противоположности, които не могат да съществуват в хармония, а са в постоянно противоборство.

Това, което кара хората да се обръщат към учения от цял свят (в частност и даоските практики), които не са част от западната ни култура е, че на много места по света – Китай, Индия, Тибет и др. – този род учения имат непрекъсната традиция и развитие. През хилядолетното си съществуване, те са се предавали от учител на ученик и всички тези учения и системи са се развили до степен да опознаят най-големите ни тайни, свързани с тялото ни, психиката ни и развитието на естествените ни стремежи. Всичко това до степен, че да предложат на конкретния човек практически похвати, с които да ги реализираме – да бъдем здрави във всяко едно отношение – физически, психически, ментално, духовно. Да бъдем щастливи и да изживеем живота си в хармония и разбирателство. В западната култура сме наблегнали много на материалната страна, като в крайна сметка сме свели всичко до консумиране на материални блага. Всеки човек обаче усеща празнина и липса на цялостност. Въпреки факта, че западните общества са най-подсигурени в материално отношение, то хората са все по-самотни, депресирани и изхабени от вредните навици на цивилизованата култура. Имаме много академични знания, които обаче са далеч от практическо приложение в живота на обикновения човек. Източните учения и системи допълват нашия западен рационализъм и ни карат отново да се почувстваме цялостни.

3.     Доколко е разпространено влиянието на китайската култура у нас, има ли тя почва за развитие и в какви насоки ?

Макар да са възникнали в древен Китай, факт е, че днес даоските практики са много по-популярни извън Китай, отколкото вътре в него. Лично за мен, китайската култура и даоските практики не са неразривно свързани. Поради факта, че не малко от даоски учители и наставници напускат Китай през миналия век и се установяват на Запад, днес можем да опознаваме практическите методи без да се налага да знаем китайски език и да сме запознати с китайската култура. Разбира се, познаването им помага, но не е задължително. По своето същество даоските практики са съвсем прости за разбиране и изпълнение.

При наличието на толкова информация и при нивото на глобализацията, смятам че е възможно да вземаме добрите черти и откритията на ралични световни култури, без да е нужно сляпо да ги копираме и да ставаме „по-големи католици от Папата“.

Ценните неща които можем да ползваме от китайската култура са  даоските практики, китайските бойни изкуства, традиционната китайска медицина и други. Те могат да допълнят и разширят нашите разбирания и познания, без да се налага да ги противопоставяме на западната наука, медицина и религия.
Даосите са били изключително практични природо- и естествоизпитатели, които веднага са започвали да ползват всяко познание, до което са се докосвали. Това е и причината да няма противоречие между конфуцианството, даоизма и будизма. Можем да се поучим от тези качества и тази толерантност и стремежът да разбереш непознатото, а не да се страхуваш от него и да го отхвърляш

4.     Какво е мнението Ви за факта, че миналата 2013 година бе регистрирана Китайска християнска църква в нашата страна. Редно ли е това с оглед на неизвестния  брой пребиваващи китайски граждани и не е ли това начин за насърчаването на нелегална имиграция с оглед очевидно добрата приемственост и толерантност на българското правителство, въпреки всички неясноти и проблеми с незаконните мигранти ?

Нямам отношение към религията, по начина, по който разбираме това понятие на Запад. Не познавам въпросната църква и не мога да я коментирам. В България, след промените от 1989, имаме горчив с различни секти. Затова съм сигурен, че институциите, които следят такива да не се появяват, зорко следят и си вършат своята работа.

Тук е момента да кажа, че даоизмът не е религия, според западните ни разбирания. В това отношение той напомня много на индийската йога. Представлява система от практики, чрез които да се поддържаме здрави, енергични и да успяваме да неутрализираме фактори като застояване, стрес, напрежение и неправилно хранене, които са в основата на всички по-сериозни психически и физически заболявания.

Имиграцията и свързана с това политика са приоритет на държавата и в тази насока трябва последователна и хуманна политика, която да отчита нуждите и разбиранията на всички страни в тези процеси. Разбира се, че трябва да се прави много ясна разлика между политически и нелегални имигранти.

5.     От кога съществува в България системата  „Универсално Тао България“, и бихте ли споделили  нещо повече за нея (освен предоставената информация в интернет пространството)?

Универсално Тао България е част от международната организация Universal Healing Tao, ръководена от нейния основател майстор Мантак Чиа. Първите семинари с международни инструктори проведохме през 2011, а от миналата година създадохме и Българска Чи Кунг асоциация, чрез която да популяризираме практиките и да организираме обучения за инструктори.

Работим тясно с няколко европейски клонове на организацията, като през последните години се обучаваме от Рентао Ревазио, международен инструктор в системата, ръководител на център в Швейцария и отговарящ за обучението на инструктори в международния UHT факултет.

Провеждаме седмични, месечни и семинарни занимания. Изнасяме лекции, с които да популяризираме практиките. Набляга над личния опит и личната ни практика. Най-важното е всеки сам да усети и установи ползата за себе си. Така отпада нуждата от външна мотивация и наличието на учител, който да служи за буксир. Веднъж усвоил принципите и практиките, човек може самостоятелно да се занимава.

Практиките в група са по-забавни и обмяната на личен опит между участниците ускорява процеса на обучение, помага ни за преодоляване на пречките и трудностите, които срещаме. Както казах по-горе, опитваме се да бъдем максимално практични и да се възползваме от всяко знание и възможност, които имаме на разположение. Учим се от опита и грешките на другите.

6.     Вашето мнение за това какво е съотношението на българите и китайците  посещаващи семинарите на „Универсално Тао България“  и радват ли на успех те, по специално от българските граждани ?

За момента не съм видял нито един китаец на нашите семинари. Доколкото зная, те са си затворена общност по цял свят.
Колкото до нашите сънародници, в началото имаше плах интерес. Попадахме главно на хора, които са чели книгите на Мантак Чиа, които са издадени в България, както и на хора, които практикуват или са практикували китайски бойни изкуства.

Напоследък все повече хора проявяват не само любопитство, но и смелост и идват да пробват. Казвам смелост, защото ние се боим от непознатото и от това, което не разбираме. Самият аз съм минал по тоя път с моето семейство и приятели. В продължение на години се занимавах без да ги въвличам в моите интереси и занимания. Когато разбраха, част от тях се отдръпнаха, но за моя радост, по-голямата част се зарадваха или поне го приеха.

Ще вмъкна нещо, което смятам за много важно: нищо не трябва да става насила. Зная какъв ентусиазъм има човек в началото и как иска да се похвали и разкаже на всички с какво се занимава, а не рядко и да им го натрапи. Резултатите са разправии, неразбиране, отчуждение. По-добрият път е да се практикува и резултатите, които усещат хората около нас да ги накарат да проявят любопитство и желание да пробват. Това се опитваме да правим – да даваме личен пример. Да споделяме трудностите и нашия начин как да ги преодоляваме. Как да използваме наученото директно в живота ни. И да се учим от хората, които обучаваме, защото всеки личен опит е уникален и ни дава много. Чрез хората около мен се сблъсках с проблеми и с тяхното решение, които дори не съм си помислял, че съществуват.

7.     Има ли интерес от страна  китайските общности в България  към българските традиции и обичай и практикуват ли се от тях?

Нямам контакти с такива общности.

 

Благодаря Ви за отделеното време!

 

 

Коментари

comments